Капанче за мечти

След толкова издирване я откри. В този павилион продаваха най-хубавите мечти. Не като онези, които продават в търговските центрове с гаранции за успех. Тук такава липсва, но и комерсът също. Това е мястото да си купиш бунтарска мечта – причината да виждате толкова много навъртащи се персонажи. Колко хубаво, че правителство позволи и бунтарските мечти!
Как ли дядо му и баба му са живели без да имат дилър на мечти? Животът им е бил безпътица. Днес винаги можеш да си купиш мечта. Само трябва да имаш достатъчно "ограничени долари". Единствените строго забранени мечти са ръчните. Майсторите на ръчните са преследвани жестоко от закона. И слава на търговския център, иначе те ще разрушат демократичната система!
Беше писал няколко курсови работи против майсторите и техните произведения. Всъщност не беше написал почти нищо, защото бе забранено, да се изговарят такива думи, какво остава за изписването им! „Не съществуват такива майстори” - така твърдяха от Търговския център. Е той беше виждал веднъж.
Не, че му харесваха ръчните мечти, но искаше да пробва някоя от тях, така просто, за да може да сподели на приятелите си каква дивотия е сторил. Ръчните мечти не му се нравеха заради абстракността им. Задаваха ти само темата, а ти трябваше да измечтаеш другото. Напротив в тези от търговският поръчваш блян за хубаво девойче и мечтата е с включено изображение на момичето, характерът също е в цената, а най-хубавото е, че мястото и ситуацията могат да се избират. Има цели 4 сценария! А до преди 2 години бяха само 2! И ако това не е разнообразие! Понякога наистина му идваха в повече възможностите...
Тъкмо бе стигнал до павилиона и по ирония тя затвори пред очите му. "Но аз си искам днешната мечта!".
Започна да почуква по капанчето, но нито една врата не му се отвори. Чувал бе, че просяците и дивите планинци, до които няма търговски център сами си съчинявали мечти. Каква глупост! Та как живеят тези „хора”? Вероятно не разполгат дори с имплантиран GSM! И сега, какво да прави - да си представя както диваците ли?
Не само, че такова нещо е забранено и трябва веднага да докладва, независимо, че той ще е престъпникът, но не знаеше и как да мечтае. В такива моменти, обикновенно отиваше в Търговския и си купуваше нещо скъпо и даващо му тежест в обществото. Не е нужно да ти трябва, просто е за егото ти. Но той имаше всичко измислено досега от машини. И слава богу, че машини изобретяваха предмети, някогашните изобретени от човек са били толкова несъвършенни.
Тръгна към дома си, когато иззад ъгъла изскочи онзи доседен и побъркан просяк. Той също правеше ръчни мечти. Ако не бяха те сигурно да е умрял осъзнавайки жалкото си съществуване.
- Пак ли ще ми предлагаш мечти?
- Не този път имам нещо ново за тебе.
- Какво? - попита с досада той.
- Ръчна мечта снабдена със собствени очи.
Познаваше иделано каталога с продукти на Търговския център, не беше чувал за такова нещо. Нима не обновяваха всяка секунда неговия каталог?!
- Такова нещо няма, гледах каталога.
- Аз съм я измислил, заповядай, безплатно е за тебе.
- Безплатно ли? - Щеше да продължи с "ти луд ли си?", но това бе очевиден факт. Много се дразнеше на такива глупави отмрели жестове - безкористен подарък, комплимент, любов. Пфу, повдигаше му се! Но нямаше какво да прави. Капанчето беше с хлопнати кепенца, а имаше всичко продаващо се в Търговския.
- Добре дай да пробвам.
Той внимателно подаде, мечтата. Мечтата можеше да отлети свободно всеки момент. Колко анархично! После му подаде двете очи. Бяха стари и олющени, но показваха коравата действителност, на нереалното.
Сложи и мечтата и очите. Огледа се, не можа да повярва. Завъртя се. Отиде до парапета при моста и се хвърли в бягството на свободата от комерсиалнотоооооо...........................
Старецът се усмихмна. Още едно счупено зъбно колело.....