Monday 17 November 2008

История на античноста addon 1.241

        Туко-що завърших рефератът си по новоегипетска литература. Чувствам се горд и просветен от този факт. И за да ви покажа колко сте невежи вие(да точно ти който четеш поста и не се озъртай за духът Ба!) ще ви светна, че новоегипетския период е на около 3000 години. А вие си мислехте, че говоря за арабска еротична литература.....
Античността започнала много отдавна. Хората нямали нито телевизия, нито интернет, нито дори ток, за това пък, жените често имали о-тоци. Така де джентълменството, било в процес на емпирично изобретяване. Но да не ги мислим античните жени, всъщност може би жени е пресилено, като се има предвид, че са били с два чифта естествени панталони.... Обикновенното занимание на мъжете бил ловът, пушенето на трева и биенетео на жените. Жените от своя страна също давали своя дан в обществено-икономическия ред - преследвали хлебарките из пещерата, защото често нападали домашните животни - биволи, крави....
        Постепенно хората развили тези свои основни занимания, за да се стигне до рананта египетска култура. Появило се ново занимание - умирането. Разбира се, грешките не били чужди и на дребните хора, така след неуспешна смърт се появявало безсмъртието. То се проявявало само на жреци, които са изпаднали в транс породен от ниско съдържание на кръв в бирата им. На някой си Имхотеп му хрумнало да построи на египетския премиер от III династия, Бял дом от варовик, който изтънява към върха. Когато премиерът(Джосер) почивал в пирамидата, американския трибагреник гордо бил развяван от "пустинната буря". Но какъв бил "Шокът и ужасът", когато Шампольон открил, че мумиите са мъртъвци, на които са извадени вътрешностите, но те не са умрели от това?! Това сринало основите на цялата "робовладелско"- жреческа прослойка, в това анти-комунистическо и про-деспотично общество. В крайна сметка комунизмът е по-силен от всичко, а за съветската наука да не говорим. Западните империалисти, заети с поробване на умовете ни, изостанали с египтологията. Наложило се да молят самия Магадански научен институт, да индентифицира незнайна мумия.
Няколко часа, по-късно от Москва в Кайро се обажда Юрий Разведков с новината:
        - Мумията е индентифицирана! Това е Рамзес 78.
        - Но как, не е възможно, толкова години се мъчихме да открием, кой е, а вие успяхте само за няколко часа? Как е така? - Невярващо се питал Lawrence of Arabia.
        - Сам си призна!Сега искал политическо убежище.....
Египтяните бяха хитър народ. Неслучайно строили пирамидите със спирка за метро, летище за хеликоптер, mall, ресторанти и множество коридори за объркване на учените. Точно тази черта бяха харесали гърците у египтяните и затова я използваха....Ето защо гръцкия крал Траян Басецку превзел Троя дегизиран само като дървен кон, но царицата на Троя Анджелина Джоли, не могла да пренебрегне дървеното му достойнство....
           Сметките на гърците, обаче излезли грешни! След историческата победа на Пит, над Колин Варел и 300 персийски вносителки на петрол(ТПВП), той заминал право за Мексико, за да се разправи с Бъсецку. Неведоми са пътищата господни и Троцки прострелял иначе непромукаемия за стрели Ахил, право в ахилесовото му сухожилие, защото бил чувал, че от към краката най-зле се изстива....
          Анджелина била съсипана от загубата. Отдала се на благотворителност и най-вече на Ленин. Докато другите жени се отдавали на империалистите тялом и най-вече полово, тя водила бактериологична война с бялата армия, в което имал основен конкурент - Ана Картечарката.
Но нека да се върнем отново на Гърция и на нейните древни Спартакуски идеи. Те били така силно вкоренени, че докато спартанците били на война, жените им раждали не едно дете, за което разбира се били тренирани от най-ранна възраст.
         Поради тази основна грешка на възпитанието се наложило Рим да вземе нещата в свои ръце! Но те трябвало да водят многобройн войни преди Ватикана да стане Рим и обратното. За тази цел имали нужда от секретно оръжие известно в истерията като - "ГОСХ"(Гъските от седемте хълма). Гъските ядяли и ечемик и вдигали по-голям шум....Римляните били не само невероятни войници, нещо повече - те били добри войни. Освен това били големи строители, построили множество павирани пътища сред, които най-известен е "Цар Борис III".
         След смъртта на Цезар нещата се объркали. Времето на първия триомвират било безвъзвратно отминало, а на Антоний и Октавиан не им се занимавало с втори. Специално Марк Антъни,(понастоящем съпруг на Дженфър Лопез), имал много работа с Клеопатра, по осигуряване на селектирана египетска династия.... Така се стигнало до решението Октавиан да вземе Западната част на империята, а Марк задния двор на Клеопатра.
Докато богата империалистическа прослойка или филм(лат - film много тънък слой, през китайското-народно-комунистическо Flskdasldk, през антично-руско - филмЬ) се забавлявала, бедното селячество, което дори не било все още селячество, а робство, трябвало да понесе целия гнет върху себе си. Робите били изключително депресирани от липсата на автомобили и най-вече чалгата, в автобусите изобретени 3000 години по-късно.... Ето защо поели нещата в свои ръце, т.е. устни и изпълнявали чалгата устно. Те понесли и основния данъчен гнет - плащали данъци за хостинг и телевизия от които били напълно лишени!
            След поредния срив на Nasdq на Нео Римската борса, Папата хвърлил брачната си халка във венецианския Canale Grande и предал най-голямата си дъщеря Цеца на Атила - Бичът, Божей(така разправяли жените за него). Така славно завършва античността.

Friday 14 November 2008

Смейте се, смейте се, но като падне атомната бомба аз ще се смея!

          Седиме си с Пафката на последния чин в час по "Управление на тактическите морски ресурси, в пустинните райони". Редиме си белотчето и се чудя:" Ей Богу, нали ако не си помогнеш сам и Господ няма да ти помогне", та в тази връзка, сме обречени в тея пустини, какво ни занимава онзи Мухъл Пешо Центруфугата с глупости?
         Този гореспоменатия, има много як радар, или е стар руски от битката при Краков или е от Американския "Противоракетен щит". Нямам си идея, но последното, което си спомням беше един Uppercut, безмилостно и без заобиколки, навлизаш на моя територия с очевидно намерение за окупация и евентуална офанзива. След кратка пауза на жизнените процеси, отварям премрежени очи. О, ангел! Какви хубави, къси, ааааа Пешовски коси. То след такъв удар, какво ли не можеш да видиш....
          Сядам си отново на стола. Този път излизам от хазартния бизнес. Гледам гузно, някак си пребито е с право де, поне за последното, а и дано да е последно. Пешо Центруфугата продължава с урока. И макар да съм изпуснал доста, "най-хубавото те първа предстои". "Как да предпазим магистрала Хемус в случай, че турската армия хвърли 400 мегатонна термоядрена бомба?"
          Всички мълчът като на умряло. "Успокойте се бе, това е само предположение!" - иде ми да им извикам. Забелязал маневрите на „3 ят етаж”, Центруфугата посочва с лазерния си поглед моята, смея да отбележа незначителна, измършевяла, на моменти стелт физиономия.
         - Я ми, кажи ти, какво трябва да направиме?
Аз естествено не съм чел, нищо, така де не обичам книги без картинки.... Мислех да започна отговора с това, но казвал ли съм ви колко стегнато тяло има Центруфугата... Е така де, не в този смисъл! Имам предвид, че е яко, гадно говедо.
         - Ъ (печеля време, не се заблуждавайте), Ъ, ъми тъковЪ,
значи построяваме една паралелна магистрала, а онази другата, дори няма да я ремонтираме. Така когато самолетът пусне бомбата, ще унищожи занемарена и неизползвана магистрала.
         - Много скъпо, много скъпо! - практично отбелязва Центруфугата.
         - Добре, ще засадим горички отляво и от дясно, за да прикрием магистралата.
         - Мое ляво, или твое дясно?
         - Ъ, Ваше.
         - Какви дървета, ще засадиш?
         - Какви дървета предпочитате?
         - Аз обичам, Череши, праскови и грозде! Ама гроздето да е Перинйон!
         - Ъ, такова, Старшина, ама гроздето не е дървета. - атакувам по ботаническата линия.
         - Естествено, че не е дървета, това е дърво, ама и ти си по-голямо дърво и от гроздето! – срязва ме той.
        - Да, та значи засаждаме, череши, грозде, и праскови, от двете страни на пътя.
        - Ами ако почвата е пустинна? - забиваме в Багдатска канализация, Центруфугата....
        - Ще насадим кактуси! - Измъквам се като Картагенците в битката при Кана.
        - Остави ти тази работа. Да речеме самолетът е пуснал атомната бомба.....
        - Ама вие казахте термоядрена.
        - Термоядрената бомба, тогава какво правиме?
        - Взимаме по един бял чаршаф и тръгваме бавно без паника към гробищата.
        - Какво!?! Какъв чаршаф, какви гробища, каква паника?
        - Ами чаршафа, за да не ни видят съседите изплашените лица, без паника, да не се бутата хората по пътя, а към гробищата, да не се мъчат оцелелите, да ни погребват...
        - Абе, Петков ти идиот ли си? - почти извън кожата си, се поинтересува, интимно за мене Центруфугата.
        - Ами ако идитот, означава човек с идеи, да аз съм от големите идиоти.
        -Ако си с военно снаряжение, какво правиш при падане на атомна бомба?
        - Хващам АК-47 с две ръце и ги протягам напред сякаш са букен.
        - Това, пък защо бе?
        - Както знаем от физиката, при верижната реакция, се освобождава огромно количество енергия. Температурата се качва стремително. Достига до 6000 градуса по целзий, колкото и повърхността на Слънцето. Както знаем при такива температури, всичко живо се топи. За това протягаме ръце напред с оръжието, за да не ни покапе по краката....
Пешо Центрофугата е озадачен. А той е военен! По принцип на тях всичко им е ясно.
        - Добре, айде, моля те ми кажи, какво правиме, ако получиме вътрешни рани?
        - Правиме раната на външна, и процедираме като за външна.
        - Сядай, да не съм те видял! Не искам да ти чувам гласеца повече!
         Сядам примирено. Центрофугата рисува, възможно най-лошия сценарий:
       - Гърция и Турция са загубили на Евровизия съответно с второ и трето място(Турция пък какво я засяга Евровизия?) , а България е спечелила, заветното първо. В резултат на това, двете страни, забравят вековните вражди и обявяват война на България. Гръцките сухопътни войски се отправят през прохода Кулата - Промахонас. N на брой, всъщност Z, че са повече, турски изтребители с 900 мегатонни бомби, нарушават българското въздушно пространство. Какво трябва да направи българската армия, за да се защити?
Всички замлъкват. Само аз съм в добро настроение. И как. 900 Мегатонна атомна бомба?!?!. Хе-хе.
         - Кажи ми и този път внимавай какво ще кажеш!
         Мен ме избива вече на истеричен смях. Центруфугата извън кожата си ме подгонва, но се измъквам локализирайки се на вратата. Всички вече са под масите. Поразени от поредния откос смях.
         - Смейте се, смейте се, но като падне атомната бомба, аз ще се смея!

           Оказа се - сбъркал съм курса и съм попаднал в "Защита на населението при атомни атаки"....Егати защитата...

Saturday 8 November 2008

За международната търпимост

           Винаги съм се дразнел на националистическите движения и идиотщинологията им. Днес А-така призовава „да върнем България на Българите”, утре Все-така ще прокламират „да върнем Венера на Марсианците”. Ами колкото по-шарено толкова по-добре! Едно типично българско доказателство - нима варено яйце със сол може да бъде по-вкусно от варено яйце със шарена сол?
           Та не харесвам и изказвания тип няма македонски народ и език. Е как ще няма? Има! Българският е македонски написан на арабска пишеща машина! Или май беше обратното, толкова се изписа, изказа и из***сра, че се обърках. Както и да е няма да го крия. И аз съм от малцинственото население. Чиста проба Шопландец съм. Е мама и тате не са от същата местност, ама нали ви писах, че аз съм търпим към чуждите народи... Пък и към чуждите религии, ей на мама и тате са православни христяни, аз пък си вярвам просто в Бог.....
           И мисълта ми е не може ли всички народи по земното кълбо - Шопландци, Родопчани, Рилани, Пиринчани, Странджанци, Доброджани, Кърджалии, Мизийци, Макдоналци, Кюстендилци, Майни да се обединим в едно и да съжителстваме мирно в една страна. А именно САЩ.......

Wednesday 5 November 2008

Петък 13

          Отварям трудно клепки. Все едно са от унурбиум или поне от олово със същата относителна маса. В крайна сметка шопския инат надделява над законите на физиката и отварям очи. Поглеждам съмнително часовника - 9.40. Да, да! Пак поглеждам 9.40. Май да.
         Ставам с велик ентусиазъм, и като един истински Колумб, съм на път да открия банята. Само, че като него минавам първо през всички други стаи и не я откривам.
          Решавам да не „летя само по прибори” и отварям отново очи. Кой беше казал на смъртния си одър "Светлина, още, дайте още светлина"? Явно някой е изпълнил поръчката му с известно закъснение, но нали все пак живеем на Изток от Рая. Мисля си умолително: „не може ли светината за малко да престане да се движи така закостеняло(разбирай праволинейно) и да започне да кривва лека-полека от моя поглед?”. Не ме разбирайте погрешно, но когато гладката ви мускулатура не се е разбудила още, акомодацията не се получава и чувствам очите си като черни дупки - от където и да минава светлината, тя неминуемо е засмуквана в очите ми.
           Вече съм в банята! Аха, получи се малко като с Вашку Да Гама(ама не от село Рупча), трябваше да мина през терасата, да се прехвърля в коридора на кооперацията, да си вляза в нас и да стигна банята. Само, че когато обикаляте Африка, не ви среща кучето на съседката, някак си по-лесно е...
Напреднал съм - пускам водата. Естествено имам честта да живея в сграда от 1939 г., хубаво строителство, но Втората световна война е оставила отпечатъка си - топлата вода може и бавно да идва, но си имаме бомбоубежище....
           Вече примирил се, че ще се мия със студена вода, посягам към тубичката с паста за зъби. Все още не иползвам пълноценно зрението си, може би това е причината да съм с "очи пълни, ръце празни". Мисля да обърна нещата в моя полза, а именно - "очи празни, ръце пълни". Не. Няма да стане. Поне докато не купя нова паста за зъби. Тази тук все едно е минала през клизма. Обемът на тубичката е отрицателен, с други думи толкова е изтискана, че налягането в тубичката е ниско, като да ме засмуче. Успявам бързо да затворя тубичката и изхвърлям този портал към ада. Това беше на косъм!
           Расисткото в мен започва да се обажда. Започвам, за сега само да си мисля лоши неща за петък 13, не че съм суеверен, но нали се сещате, толкова усилия, за малко по-малко пломби.
           За моя радост се сещам, че аз съм много, ама много далновиден. Толкова, че преди около полвин година съм оставил една паста за зъби в шкаф. То ученото си е учено.
           Ама недоучено - изтекъл срок на годност. Не съм лигав за това и започвам разбора на ситуацията - пише годно до 12 .4.2007. На английски best before - ето тук е разковничето. Ние като българи, не гледаме на факта, че нещо е годно - като че е най-добро, все още. То или е годно или не става. Аферим на побратимите от Шотландия. Един Скоч от мене за Боно!
Друго ми прави впечатление - best before. А не съм претенциозен (стига да не става дума за жени) - може да не е най-доброто, но аз какво ли не съм изтърпявал, та това ли?
          Започвам да мажа четката с паста(мислих да пробвам обратното, но после се сетих, кое, как ставало). Вече съм изхабил вода за 3 еритрейски села(=10 Йеменски града). Ако в Адена ме видеха какво правя, да са ме скъсили с една глава...
          Но в природата няма празно място, нищо напразно не отива - спира водата. Вода е силно казано. Между пясъкът, филца, абразивните частици, античния мрамор и другите скални формации има по капка 2 вода (със съмнителен химичен състав, като че ли не H20, а PB2O), но това не е от стари тръби или инсталации, изобщо. От Софийска вода казаха че и в "Европа правели така" - даже поясниха защо, въпреки, че нямаше нужда, щом и в "Европа правят така", трябва да се радвам, че и аз мога така, не са ми нужни никакви пояснения. Поясниха, че абразивните частици изчистват лицето, когато се миеш с тях. Идеята като цяло е добра, но все ми се налага да махам филтрите, когато пускам водата. А и тези белези, които ми останаха по лицето малко ме дразнят, не искам да звуча самовлюбено, но....
          След още няколко минути чакане започват да се появяват първите признаци, че докарват водата(приближаващи се стъпки, отдалечаващи се стъпки) . Все едно я докарат с каруци, а не по тръбите. Ама така е по-добре, нали разбирате - еко транспорт, както се казва "Като по Европейски". Тази вода ми напомня за магнитно поле, не я виждаш, не я чуваш, не я усещаш, но знаеш че някъде в пространството съществува. Въпреки лошия си дъх, и неприятен вкус се чувствам Европеец до корените на зъбите си. Но нищо не идва ей така, на тепсия, за да си европеец трябва да платиш цената! А толкова рано сутрин и сунит не ща да съм.
         Водата вече тече като мед (пак заради онзи интересен химичен състав, ех чудеса на природата!). Чудя се дали утре водата няма да е в гъзообразно състояние, защото днес е само в безообразно. Бе, да я направят веднъж за винаги на плазма и топлина отделя и малко обем има и водата ще е топла, няма да има Топлофикация. Няма да се изразходва енергия да ни топлят водата за парнотото, е не че сега специлно ви я топлят, горещата вода в радиаторите ви е отпадъчен продукт на Ел. централите. Но явно някой заместник вице - премиери и министри на енергетиките не знаят този факт...
Намокрил съм си четката. Чуствам се като храбрия шивач (може да не си е мил зъбите, обаче е бил храбър!). макар и не толкова храбът започвам да четкам зъбите си. Нещо ми киселее. Не от настроението.
         Въпреки премеждията, не съм се отказал от четката за зъбите. Обаче тази паста, здраво си киселее и изобщо не и пука. Докато разсеяно си мия зъбите и не обръщам внимание на закачливия й (при)вкус, чета съдържанието на пастата. E 234, E 4554, E 38483, E 2943839543....Аз рабира се не съм спал в час по химия и съм запомнил всичките 49 347 843 съкращения на латински имена. Даже знам кое на латински, какво означава. А това E 38483 се сетих, че беше мазнина от Лангуста. Ами E 234, това беше око от Тунци (риба Тон). До колкото знам при подходящо налягане, температура и влажност на въздуха и след определен период от време тези две смесици образуват сложния Крокодилов алкохол - Injektupliaktorius, който е известен в България под търговското име Инжектопляктор.
          Вече съм си измил зъбите. Но съм една четка "вътре" (ако искате капо или фира, да не казвам на загуба). Явно полиетиленовите молекули не са издържали да бъдат смесвани с тези морски карантии (E 38483, E 234).
Не мисля какво им е на зъбите ми. Когато ходя на зъбо(лекар), те мислят ли какво ми е на мене?
           Но днес всичко е позволено. Ако да кажеме, когато слизам надолу по стълбите и стане земетресение и пропадна няколко етажа по-надолу това е защото сме петък 13. Разбира се има и по-"европейски" вариант. Монтират асансьор в коридора. Влизам и там засядам. Ако да кажеме, изляза на улицата и ми падне роял от времето на Луи XIV Слънчасалия Крал, (по-добре дайте един роял от Пушкиново време, че не е толкова ценен) и това е от датата. И да се е насочил метеорит към Земята, пак няма да се учудя, само тоя Брус Уилис, да не вземе да го строши, че какъвто е вандал...
            Въобще зад океана не си играят на трудоваци, само нагоре растат(е и настрани, даже повече), един вид "ъпгрейдват се хората". То не е интересно иначе - стрелят те 15 минути с оръжия за масови унищожения, разрушават целия Долен Манхатън, а после, се оправдават, че бил много мръсен квартал. Моля ви се или марсианци и лазери, или силата няма да бъде с Вас.
Започвам бавно да се обличам - съседката отсреща мрази този сублинен момент, трябва да включва биноклите на инфрачервен режим, че завесите са си дебелички. Поглеждам и часовникът.
F'R 4-12
        Още един поглед от онзи тип за масово унищожение.
F'R 4-12.
        Опа! Не сме F'R 4-13! Оня метеорит, няма кой да го строши. Рояла надолу си хвърчи. Няма да припарвам стълбището. Петък 12 сме. Черен ден! Добре, че поне кооперацията е стара и има бомбоубежище. Леле, леля Радка е заключила мазето. Този път мисля че сме прокълнати.

Thursday 30 October 2008

Един час по-малко

         Сменяме времето. Няма страшно и преди сме го правили. Да но преди не сме били в Евро съюза. Представете си само! Един час по-малко в Евросъюза. Не е ли това 4 национална катастрофа? Че защо национална, паневропейска! Виждам, пенсьонерите, просяците (май други невиждам напоследък), как се борят за последната капка еуфория, от влизането ни в ЕС. Да, но такова нещо не може да бъде отминато, ей така! За какво се борихме? Искаме си единия час и смятам, че всеки, който се чувства истински европеец, трябва да се бори за това си право! Къде отиде европейското?
         Бе да ви кажа нещо ми се затварят очите. А като си помисля как ще ставам утре... Най-лошото, е че ще спя един час по-малко. Да върви по дяволите всичко! Политиката, ЕС. Бошлаф работа е всичко. Аз лягам да спя. Европейците да му мислят. Аз съм Европчанин. Къде съм дянал родопското одеало?