- Здрасти, викай ми Господ. Приятелите ми за по-кратко ме наричат Бог.
Забавен каданс - скорост граничеща, до обратно врътване на ролката. Плесницата, отекваща от повърхностния слой на кожата ми, чак до сърцевината на егото, ми подсказва, че като цяло ситуацията не е забавна. Хвърлям неразбиращ поглед към Петър, хайманата със сигурност не ми поднася "Поклонението" на Веласкес. В този ред на мисли се обагрям в розово - комбинация от срам и израз на лицето напомнящ "Изгонването на Маврите". Отново Веласкес!
Още от началото си знаех, че нещата няма да свършат никак добре. Сега затворен в саркофага, вече имам една сигурност, но не от онзи тип, който тежко затваря клепачите ти в еротичен сън, а от онзи - другият, нощта преди да ти отрежат главата до чорапите, моментът, в който се въртиш като електомотор, но в легло. Преди време пуснах Сина да слезе. А тея диванета, взели, че го разпънали в буквалния смисъл, пък после ми търсят Рай. Рай ама на куково лято! Е нищо де, само да се върна горе, такъв хубав Армагедон ще им дам, аз на тях, че Ледниковия период, ще им се стори комедия по Данте.
Всичко започна.....щях да кажа вечерта, но при нас горе, Слънцето винаги грее. Точно по тази причина главата на Петър ражда толкова прегорели идеи. Бе часът за косене на тревата. Какво си помислихте - "Бог по цял ден си виси на някой облак, налива се с амброзия и пощипва 99 девственици? Няма такива работи. Пък и девственици не ни останаха...
Ставам с големия взрив, косачката на рамо и съм на шестото небе - към рай грасът. Към втория ледников период съм готов с тревата. С право Петър казва, че е божествена. Припалваме в зенита на Слънцето по една. След минута сме на по-високо ниво - седмото не-бе. Разправят, че само боговете сме полудели. А когато димът от тревицата забули Слънцето, онези долу се втурват да колят за жертвоприношения, от страх да не загася Слънцето. Само работа ми създават - описвай го, този пожертвания, какви ги е вършил на Земята - бумаги.
Ей го на! Вчера се наложи, да увеличавам администрацията - Бай Илия го сложих министър на Слънцестоенето - да гарантира на електората, че ще ги огрее. Бай Николайчо - вице на водата, хората вече искали само бяло злато. Тенденции, моля ти се! Само не знам какво да правя с Лазар, По цял ден лежи Мърдата, а съм го сложил за безсмъртието да отговаря. Викам му - Лазаре, стани!. Явно трябва чудо, защото онзи лежи и ми вика : "Върви по дяволите!. Прокарах ръката си по белоснежната брада и като се замислих отидох по дяволите. То пък и в опозицията не е работа! Оказа се, че онова диване Архангел Михаил - изпоклал всичко що има рога или повече от една глава. Та заварих един дявол с подрязани рогца и сумати женоря около него. Дяволска работа! Подхванах Лукавият отдалече:
- Може би постъпих с теб малко грубо, даже прибързано. Не трябваше да те хвърлям в джаза, така де в Ада, но като кипна и ме парва под лъжичката. - Лукавият се усмихна мило и отвърна:
- Боже, аз също съм грешен. Но дълбоко в сърцето си съм твой човек.
Прегърнахме се братски. Усещах началото на новия триумвират - Аз като принцепс, Мишо и Дяволо де Антонио Пантерас. Делегирах на Дявола безсмъртието, на Мишо вътрешното министертво, че напоследък ангелите си падат. Доволно потривах ръце мислейки си за почивка някъде между Кентавър ZATS-230 и Риби DDM 1903, тъкмо щях да направя една PR акцийка сред зелените човечета. Кланяха се на някъкъв местен провайдър. Не понасям монополното положение!
И така, стегнах си ефирът, казах на Синът, какво да прави докато ме няма и заявих, че до хилядолетие се връщам. Даже метнах на еднин пастир 4 скрижали със закони, да не се изтребят хората, докато ме няма. А в последствие разбрах, че инфлацията е изяла полвината от тях. Добре, че не изръсих стамболовката.....
Връщам се аз, след 2000 години, все пак светът не е създаден за един ден, а марсианския го изпипах. Какви марсианки създадох! Чудо направо, казах така на Срам (първия Марсианец): И създадох жената от плътта ти, с три гърди я дарих, крака до сливиците, очи едри като зърната й и дупе на мравка. Почитай я, мърсувайте и славете името ми". Разсеях ли се от тази жена, но забравих да си кажа името, сега пак местния провайдър бере моите плодове. А какви плодове имат тея марсианки!
Та връщам се аз на Земята и още от небето, някакви метални конструкции запонаха да ме преследват, лазерни лъчи. Вбесих се, само да го пипна Синът! Какви ги беше надробил. Още от малък беше опасен с тези строители. Настъпя някое блокче, изпищя и ето ти метеорит. Един даже удари динозаврите в десетката. После колко приемно-предавателни протоколи изписах...И те души носят, а не всеки е за Рая
Връщам се на шестото небе. Шестото чуство ми подсказва, че нещо не е както трябва. Престарялите ми очи съзират шест Архангеоловци Михаилци. Хм, не съм пил отскоро. Приближавам се да разбера каква е тази работа, очевидно не е като онази...
- Какво е станало Михаиле!
- TRUE POWER OF THE DARK SIDE! - отговарят в един глас и вадят някакви лазерчета. За мен разбира се, е детска играчка да се справя с тях. Така си мислех докато не усетих, някой да ми диша във вратът. И то не като Мадоната, а като астматик. Хм, не помня да съм изобретявал астмата! Обърнах се рязко. Някакъв болен тип с каска от черен фритюрник, изсъска, че било дошло време на тъмната сила. Не бях убеден и го изпарих.
Оказа се, че докато ме няламо, хората ми измислили многобройни карикатури, направили даже графити по сградите. Странна работа имаше и красиви, де. Петър загубил ключовете за Рая и като вадил новите, ключарят си направил копие. Сега и Петър има наместник на земята. Малко по-рано Михаил организирал подкастряне на глави в Месопотамия. Четри пъти. После пък Нитше пуснал слухът, че съм мъртъв. Аз пуснах слухът, че той е мъртъв и онзи взел, че ми повярвал...
Като видях, какви са ги надробили чедата ми, свят ми се зави. Някой си Ръдърфорд счупил атомът и хората, като стадо, започнаха да разглобяват къде що видят - атоми, уран, магнезий и електрони. Покрай това успели да разбият два града и няколко електроцентрали. Както се казва – "да отидеш с деца на атомна електроцентрала".
Дяволът също не бе останал по-назад, почнал да прибира комисионни за безсмъртието - по една душа. Вече Гьоте беше в купа, а ми беше любим автор! Учените също ми лазеха по нервите. Оказа се, че някога имало войни-монаси. Сега имаше войни-учени. А като раздавах акълът, последните бяха пак на някакви експерименти. Виждам открили са и експерименталния Рай. Толкова години с тектонични движения заделях тая пуста Америка, пък хората взели, че я открили. Да ти се невиди любопитството, Колумбе!
Реших да взема нещата в свои ръце, когато искаш да свършиш нещо, както трябва, не го поверявай на Лукавия и Михаил! Слязохме с Пешо. Преди това запалихме една за отскок, добре де и за смелост, такива промени само за 2000 години! Тома също се включи. По едно време се закашля и разправя:
- Ти си Бог!
- Казах ли ти, а ти не вярваше!
Както и да е. Слязохме в Египет - попаднала ми бе брощурка. Фараони, пирамиди седемте чудеса на Света, малко ли чудеса им бях сътворил на хората - сексуална възбуда, бебе-изненада, смърт, пък решили да си правят техни си, ама нейсе.Пирамидите наистина бяха огромни. Почудих се на архитектурния замисъл. Гидът ме светна, откъде душата отивала при Бог(при мене!), през някаква ниша.Само подвеждат хората. Петър се занимава с мъртвите души...аз нямам нищо общо.
Влязохме и вътре. В пирамидата на Снофру - наричат я Хеопсова. Можех да проследя еволюцията на Мастабата. Ако знаех, какви ще ги сътворят хората, едва ли щях да се замислям в мракът и да ги изобретявам. Но речено - сторено! Много камък, много нещо бяха употребили, повече отколкото пред НДК – абе прахосници! По едно време, дори се загубихме с Петър и ако не бяхме от друг свят, да сме умрели от страх. В един момент, чувам реч - позната, някак. Това не е ли...."български" отговаря с мене Петър - "Кукленския модел на Рая. Онези дето мислят, че си им сънародник!":
- Ей голяма конструкция братче! – възкликва единият.
- Това е колосална конструкция! Всеки един камък е с маса над 2 тона. Пирамидите са изградени от 2374 камъка. - с гордост заяви египетския им авер.
- Хм, така като го гледам, - след пет минутно мълчание заяви единия - 200 кила тротил и ке падне...
Не бях съвсем сигурен, дали аз съм измислил и българите, но ако им покажех света, през моя поглед, за нула време да са изчислили колко тротил му е нужен. По едно време Петър се зазяпа в една ключалка - професионално увреждане му е. Не след дълго тя извънтя и фараонската камера бе отключена. Ала тъммните балкански субекти ни чуха.
- Стой, че сега те утепах!
- Аз съм Господ! - с достойнство му отвърнах.
- Аз пък съм Стоичков! – апострофира ме единия от тях и извади пистолет. Действително приличаше на Стоичков, не в лице, но в манталитет.
- Но както е това? - попита объркано Петър.
- Тоба е браунинг. С натискане само на този лост, мозъкът ти ще се размаже на стената.
Накараха ни да влезем в камерата на фараона. Красиво обзаведена зала, но събрала доста прах. Имаше и много злато. Нашите похитители го нарамиха, а нас затвориха в саркофаг. Решихме да обладаем тленните останки на фараонът, за да не скучаем докато ни освободят. По едно време, чухме удари по саркофага. Дори някой бръкна с делвата със сърцето. Развиках се, докоснаха ме по новеничкият ми миокард. Този ден повече не ни обезпокоиха. Но на следния, някой разби саркофага и трупът, в който се вселихме бе разглобен и разпродаден по всичи краища на света. Божествената ми промисъл си спомни за Орфей, но той бе от тракийската митология. Хората, пак бяха объркали нещата ...
Само да се разградя от тези кости и такова глобално затопляне ще им дам, аз на хората, че след потопът няма да смеят да напишат нито стар, нито нов завет. А пък на тарикатите от Север ще спра Гълфстрийма. Да видят те къде зимуват раците... Направих ги за да се обичат, да близват ближния, а те какво?Така, че ближете се докато е време!
Странен шум размътва тягостната тишина, така характерна за днешните, а и някогашни пирамиди. Тежко дишане и предчувствия, че някой отново ще ми мърмори за тъмната страна. Докато не усетих една ръка на върха на брадата си...имам дълга брада. Отрони се едно "Оу", след което:
- Приятно ми е, Александрия.
- Здрасти, викай ми Господ. Приятелите ми за по-кратко ме наричат Бог.
Някой неща се случват, така както трябва, не зависимо от божествената воля. Или в пряка функционална зависимост на експонентата от...
