Този гореспоменатия, има много як радар, или е стар руски от битката при Краков или е от Американския "Противоракетен щит". Нямам си идея, но последното, което си спомням беше един Uppercut, безмилостно и без заобиколки, навлизаш на моя територия с очевидно намерение за окупация и евентуална офанзива. След кратка пауза на жизнените процеси, отварям премрежени очи. О, ангел! Какви хубави, къси, ааааа Пешовски коси. То след такъв удар, какво ли не можеш да видиш....
Сядам си отново на стола. Този път излизам от хазартния бизнес. Гледам гузно, някак си пребито е с право де, поне за последното, а и дано да е последно. Пешо Центруфугата продължава с урока. И макар да съм изпуснал доста, "най-хубавото те първа предстои". "Как да предпазим магистрала Хемус в случай, че турската армия хвърли 400 мегатонна термоядрена бомба?"
Всички мълчът като на умряло. "Успокойте се бе, това е само предположение!" - иде ми да им извикам. Забелязал маневрите на „3 ят етаж”, Центруфугата посочва с лазерния си поглед моята, смея да отбележа незначителна, измършевяла, на моменти стелт физиономия.
- Я ми, кажи ти, какво трябва да направиме?
Аз естествено не съм чел, нищо, така де не обичам книги без картинки.... Мислех да започна отговора с това, но казвал ли съм ви колко стегнато тяло има Центруфугата... Е така де, не в този смисъл! Имам предвид, че е яко, гадно говедо.
- Ъ (печеля време, не се заблуждавайте), Ъ, ъми тъковЪ,
значи построяваме една паралелна магистрала, а онази другата, дори няма да я ремонтираме. Така когато самолетът пусне бомбата, ще унищожи занемарена и неизползвана магистрала.
- Много скъпо, много скъпо! - практично отбелязва Центруфугата.
- Добре, ще засадим горички отляво и от дясно, за да прикрием магистралата.
- Мое ляво, или твое дясно?
- Ъ, Ваше.
- Какви дървета, ще засадиш?
- Какви дървета предпочитате?
- Аз обичам, Череши, праскови и грозде! Ама гроздето да е Перинйон!
- Ъ, такова, Старшина, ама гроздето не е дървета. - атакувам по ботаническата линия.
- Естествено, че не е дървета, това е дърво, ама и ти си по-голямо дърво и от гроздето! – срязва ме той.
- Да, та значи засаждаме, череши, грозде, и праскови, от двете страни на пътя.
- Ами ако почвата е пустинна? - забиваме в Багдатска канализация, Центруфугата....
- Ще насадим кактуси! - Измъквам се като Картагенците в битката при Кана.
- Остави ти тази работа. Да речеме самолетът е пуснал атомната бомба.....
- Ама вие казахте термоядрена.
- Термоядрената бомба, тогава какво правиме?
- Взимаме по един бял чаршаф и тръгваме бавно без паника към гробищата.
- Какво!?! Какъв чаршаф, какви гробища, каква паника?
- Ами чаршафа, за да не ни видят съседите изплашените лица, без паника, да не се бутата хората по пътя, а към гробищата, да не се мъчат оцелелите, да ни погребват...
- Абе, Петков ти идиот ли си? - почти извън кожата си, се поинтересува, интимно за мене Центруфугата.
- Ами ако идитот, означава човек с идеи, да аз съм от големите идиоти.
-Ако си с военно снаряжение, какво правиш при падане на атомна бомба?
- Хващам АК-47 с две ръце и ги протягам напред сякаш са букен.
- Това, пък защо бе?
- Както знаем от физиката, при верижната реакция, се освобождава огромно количество енергия. Температурата се качва стремително. Достига до 6000 градуса по целзий, колкото и повърхността на Слънцето. Както знаем при такива температури, всичко живо се топи. За това протягаме ръце напред с оръжието, за да не ни покапе по краката....
Пешо Центрофугата е озадачен. А той е военен! По принцип на тях всичко им е ясно.
- Добре, айде, моля те ми кажи, какво правиме, ако получиме вътрешни рани?
- Правиме раната на външна, и процедираме като за външна.
- Сядай, да не съм те видял! Не искам да ти чувам гласеца повече!
Сядам примирено. Центрофугата рисува, възможно най-лошия сценарий:
- Гърция и Турция са загубили на Евровизия съответно с второ и трето място(Турция пък какво я засяга Евровизия?) , а България е спечелила, заветното първо. В резултат на това, двете страни, забравят вековните вражди и обявяват война на България. Гръцките сухопътни войски се отправят през прохода Кулата - Промахонас. N на брой, всъщност Z, че са повече, турски изтребители с 900 мегатонни бомби, нарушават българското въздушно пространство. Какво трябва да направи българската армия, за да се защити?
Всички замлъкват. Само аз съм в добро настроение. И как. 900 Мегатонна атомна бомба?!?!. Хе-хе.
- Кажи ми и този път внимавай какво ще кажеш!
Мен ме избива вече на истеричен смях. Центруфугата извън кожата си ме подгонва, но се измъквам локализирайки се на вратата. Всички вече са под масите. Поразени от поредния откос смях.
- Смейте се, смейте се, но като падне атомната бомба, аз ще се смея!
Оказа се - сбъркал съм курса и съм попаднал в "Защита на населението при атомни атаки"....Егати защитата...
