Wednesday 7 January 2009

Без съмнение, не ваш Войников

       Болшинството от познайниците ми оценяват животът на мигът за скъсаният наниз на времето. Стане ли дума за моето и идващото поколение, зарязващите попрището си недовършено, биват анатемосани, с надеждата и безмълвната молитва ние останалите да не „яхнем вълните”.
        Чувстваме, макар повечето от нас да не го осъзнават, че свободата се състои в правото на възможности. Разбираме, че тя струва много...толкова, че е безценна в по-скъпият смисъл на думата. Родителите ни, част от нас вече са платили цената. Всичко е възможно....но нищичко не е истинско. Остава ни само да се усетим измамени от системата, защо пък не алтернативата (нали това е най-важното - изборът) – да станем бунтовници? И все пак е ли е, лявото дясно в огледалото?
         Всеки век е имал своята лудост, но когато продадеш идните дни за бляскащите играчки на свраките, бляновете се загубват между катрана. Същото става и с търговията на доверие.Нима някой се съмнява, че войник, без цел, родина и искрица е нещо различно от звяр?

Без съмнение, не ваш Войников.